От Александровска болница организират концерт в подкрепа на арттерапията за психично болни хора

От Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ организират благотворителен концерт в подкрепа на арттерапията за психично болни хора, която се провежда в болницата. Музикотерапевтът там Цветина Панайотова и акустична група „Точка БГ“ ще допринесат за каузата със своите умения на 15 ноември в зала „Тържествена“ в софийския Централен военен клуб от 19 ч. Със събраните средства ще бъдат осигурени материали, които са нужни за провеждането на терапията на психично болните хора. Необходими са бои, музикални инструменти, стативи и други пособия. Психиатрията на Александровска болница е най-голямата на Балканския полуостров и е на повече от 130 години.

Терапията чрез изкуство е един от най-съвременните методи за психосоциална рехабилитация. Успешно се прилага за лечение на депресия, шизофрения, страхова невроза или биполярно разстройство. Оказва благотворно влияние, защото активира оздравителните процеси.

Психично болните хора изразяват емоциите си чрез изкуството и то ги кара да разтоварят негативния емоционален стрес. Научни изследвания доказват, че творческата дейност провокира креативното мислене, а оттам и изобретателни начини за търсене на решения в трудни ситуации.

Арттерапията повлиява добре и на хора, които нямат диагностицирано душевно заболяване, но се намират в труден момент от живота си.

На 15 ноември се отбелязва Световният ден на музикотерапията.

Източник: framar.bg

Доц. Сашо Асьов: Хирургът се учи много повече от една усложнила се операция, отколкото от сто, протекли гладко

Най-голямото предизвикателство пред специалистите по ортопедия и травматология след няколко десетилетия ще е подмяната на вече поставените изкуствени стави. Те ще са разхлабени, износени и отхвърлени от организма, заради което ще се наложи повторна смяна с нови изкуствени стави. Това коментира един от най-добрите лекари в тази специалност доц. Сашо Асьов в интервю от поредицата „Размяна на вратовръзки”. Запитан какво би искал да промени в системата към настоящия момент, Асьов е категоричен, че промяната трябва да има в начина, по който младите лекари специализират, както и в задълженията, които опитните медици имат към тях. „Размяна на вратовръзки” е проект на Дарик радио и egoist.bg, в който участват 25 мъже, оставили немалка следа в българската история през последния четвърт век. С доц. Сашо Асьов, който завежда клиника по ортопедия и травматология в „Пирогов”, разговарят Маринела Величкова и Константин Вълков.

М.В. Начинът ни на живот променя ли травматизма – проблемът, с който хората идват при Вас?

Във времето преди 30 години, когато започвах работа, битовите инциденти преобладаваха. Сега към битовите добавихме и инцидентите, дължащи се на транспортен травматизъм – високите скорости, на първо място, както и модерните превозни средства. Има очаквания, че през зимата травмите ще бъдат повече заради снега. Да, като честота са, но ние ги наричаме нискоенергийни счупвания. Дакато през лятото мотористите са навън и става страшно. И не са само те, просто през лятото човек си изключва защитните механизми – не се пързаля, времето е прекрасно, сухо е и условията са достатъчни, за да караш безразсъдно.

К.В. В предварителния ни разговор казахте „малките правят всичко”. Кои са „малките”?

Това са специализантите, които спрямо моята възраст са малки. Това, което мисля, че е хубаво да се обсъжда, е да се направи нещо радикално по въпроса как задържаме младите хора тук. Говоря за нашата професия. В последните 10 години имаме толкова люшкания за това как ставаш специализант в България, че, ако ги изредя, сигурно ще ми трябват поне две минути. Започнахме от това специализантът да бъде специализант срещу заплащане – той си заплаща 5-годишен престой в клиниката, в която работи, като за този период той не е осигурен социално и здравно. Ние какво му даваме, реално? След това настана един период на нулеви години, в които няма специализанти. Те идваха да работят, ние не им предлагахме никакъв вариант за ход на тяхната специализация. Сега отидохме в другата крайност, защото приехме много специализанти, а какви са критериите – сложна дума. Няма изпит, а само събеседване с кандидатите, след което една комисия от колеги решава да приеме специализанта, без да сме го питали за знания и предварителна подготовка. По какви критерии, не знам. А, имаше период, в който се правеше изпит за зачисляване като държавна поръчка – едно място, двадесет кандидати. Мина и това време. И при това люшкане каква е алтернативата на нашите специализанти? Естествено, най-лесно е да отидат в чужбина. И, с какво друго ги задържаме, освен, че им направихме изключително сложен животът със специализациите. Сега предстои някаква промяна, която е добре да се обсъди по-широко. Аз имам четвърта генерация специализанти и съм на мнение, че, ако не ги учим, както трябва, нещата няма да са добре. Не са разписани точно и ясно нашите ангажименти като преподаватели – как точно ще протича подготовката. По света в моята специалност на третата година специализантите правят операции със средно ниво на сложност. Да, под контрола и надзора на опитен лекар, но го правят те. А при нас това е размита представа. Списък има, но на операциите, в които си участвал. Дали обаче можеш да ги направиш сам не е много ясно.

М.В. Да разбирам, че това, което бихте променили за последните 25 години, е начинът, по който се получава специалност?

Точно така.

М.В. Като цяло в тази професия или само за Вашата специалност?

Като цяло в професията. И най-вече трябва да има абсолютно точно и ясно разписани ангажименти на преподавателите. Трябва да се разпише, както е по света, кои операции правят специализантите на втората година, на третата и на четвъртата. Така ще знаем – този специализант, заедно с опитен специалист до себе си, ще направи тази операция.

М.В. А след 25 години каква би била провокацията във Вашата специалност?

Провокацията, която и в световен мащаб е прието, че ни очаква, е това, че тия стави, които сме поставили преди 25 години, вече ще са разхлабени, износени, изтрити, ще е започнала реакция на отхвърляне и ние трябва да ги подменяме. В момента, процентното съотношение в България между ставите, които поставяме за първи път, и тези, които сменяме повторно, е 10 към 1. Световната здравна организация предвижда, че през 2050 г. това съотношение може би ще бъде 1 към 1. Това е така, защото вече само в България се поставят около 7000 изкуствени стави годишно. Направете сметка за един дълъг период колко са се натрупали и вече част от тези, които стават на 20 години, считаме, че е нормално да имат нужда от смяна.

К.В. А Вас кой ви научи?

Моите учители са велики. Във времето, в което аз започвах работа, думата „академизъм” изглеждаше по-различно. Моите учители са доц. Кацаров, светла му памет, професор Йотов, който беше шеф на тази клиника, в която работя, д-р Паскалев, нашият шеф екип – хората, които са били част от ежедневието ми.

К.В. Вие сега предавате ли всичко, както те са Ви го предавали?

Огромни усилия полагам да правя това. Дано малките колеги, както обичам да ги наричам, видят и чуят това и дано са съгласни. Аз много искам те да се научат да правят нещата по най-добрия начин - така, както по света. Специализантите в „Пирогов” ходят вече редовно и в чужбина на симпозиуми и на срещи с колегите си в Европа.

К.В. Кое в тази специалност беше най-трудно на Вас и кое е най-трудно на тях? Променили ли са се нещата?

За разлика от другите специалности, нашата има нужда от хирургически умения. Ако той не е пипнал и не го е направил, колкото и да е теоретически подготвен, на практика в изненадваща ситуация може да се окаже неподготвен. Ние имаме една приказка, че хирургът се учи много повече от една усложнила се операция, отколкото от сто, протекли гладко. И, ако се учиш от грешките на другите или на твоите учители, е по-лесно, отколкото, ако ти попаднеш в такава ситуация.

К.В. Този месец кой Ви беше най-трудният случай?

Имаше едно момче, което беше паднало от високо. Беше 35-годишен, а бедрената му кост беше счупена на три места. Беше предизвикателство с един имплант да ги подредя и фиксирам всичките. Мисля, че добре се справих, но при нас крайният резултат става ясен малко по-късно – когато раната зарастне и човекът получи добра функция и опора на крайника. Иначе ежедневно има дребни изненади, но, ако няма подобни случаи, значи нищо не правим.

К.В. А, кога започвате да давате трудни случаи на „малките”? Какво трябва да видите у тях?

Някои от моите специализанти вече под мое ръководство са правили дори ендопротезиране – поставяне на изкуствена става. Аз съм обаче съм с тях и, както се казва, им държа ръцете. Защото е отговорност за пациента, но е отговорно и за тях. Те трябва да имат самочувствието, че знаят, подготвени са и то – не само на книга. При другите специалности е по-различно. Там прочиташ, научаваш, изпитват те... А тук трябва да го изпълниш и технически, така е в хирургията.

Източник: bestdoctors.bg

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха

Моделът на здравна реформа, който започна в България, не е най-добрият. Има много други модели, които могат да се копират. Коментарът е на един от най-добрите коремни хирурзи в България проф. Никола Владов в интервю от поредицата „Размяна на вратовръзки”, проект на Дарик радио и сайта Egoist.bg. Проф. Владов призна, че, ако имаше възможност да промени нещо от последните 25 години, не би започнал здравната реформа, по начина, по който са я започнали. В проекта, посветен на 25-ия рожден ден на Дарик радио, участват 25 мъже, които за добро или лошо са оставили следа в българската история през последния четвърт век. С проф. Никола Владов разговарят Маринела Величкова и Константин Вълков.

К.В. Кога Ви е страх?

Страх ме е, когато нещата не се получават така, както аз съм ги планирал. Обикновено ги планирам правилно, но понякога се излиза от владеенето на ситуацията. Тогава се плаша и това е нормално. Страх ме е за близките ми хора. Много рядко съм песимист, общо взето професията не ми позволява да бъда такъв. Трябва да вдъхвам доверие и увереност на хората. Почти никога не съм песимист.

К.В. Пречи ли страхът или песимизмът на взимането на нестандартно решение? Стахът от провал...

Не ме е страх от провал. Страх ме е за живота на хората, понякога. Но, това е нормално, според мен, с тая работа...

К.В. Кой е най-тежкият Ви случай?

Едно младо момче, на което два пъти трябваше да сменим черния дроб. Може би това е най-тежкият случай, който сме изиграли изцяло на един дъх. Той беше трансплантиран от жив донор – брат му. На шестия месец обаче се оказа, че черният му дроб не функционира и трябваше да бъде сменен пак. Смяната стана на фона на една много драматична ситуация, свързана с много кървене и много трудноси, при която Господ ни помогна, че се намери дроб за него. Сменихме дроба със здрав, това момче оживя и сега е добре. Беше през 2013 г. и за мен остава най-тежкият и най-комплексният случай.

К.В. Ако можехте да промените едно нещо от изминалите 25 години, кое би било то?

Не бих започнал здравната реформа по тоя начин, по който я започнаха. Бих дал много обяснения, първо, и тогава бих пристъпил... Има много модели, които могат да се копират. Този модел, който започна в България, не е най-добрият.

К.В. След 25 години, ако се видим, за какво ще си говорим, според Вас?

Надявам се за настоящето, а не за миналото.

М.В. Последното ми интервю с Вас беше във време, в което подготвяхте програмата за чернодробна трансплантация. Тогава предизвикателството беше това. Сега кое е предизвикателството пред Вас?

За мен предизвикателството сега е да запазим това, което сме направили, да продължи да работи по същия начин. Защото то работи на супер високо ниво. Много е трудно да запазиш равновесие във всичко това, което се случва около нас, и да бъдеш на едно и също ниво през цялото време.

М.В. Това, предполагам, се отнася и за младите лекари?

Естествено. Много е трудно да запазиш нивото. Има такива, които блесват и изгасват. А, трябва да блестиш постоянно.

М.В. Кое е онова, което сега звучи като фантазия, но Вие смятате, че погледнато напред във времето може да се случи? Напоследък темата за роботите е много актуална и коментирана...

Роботът във хирургията, наречен „Да Винчи”, вече не е фантазия. Той е абсолютна реалност. В България вече има два или три робота, може би един ден и ние ще имаме такъв. Аз смятам, че най-важното е това, което Ви казах – когато постигнеш едно ниво, да го задържиш много дълго време. Много неща са се променили в медицината в тези 25 години, и то – в положителна посока. Ние можем да си приказваме всичко – че живеем зле или друго... Това не е вярно. Животът си върви, нещата се променят към по-хубаво. Въпросът е с каква скорост се променят. И, ако ги променяме по-бързо, ще бъде по-добре, защото ще бъдем в крак с тия хора, към които се стремим. За жалост обаче ние ги променяме много бавно...

Източник: bestdoctors.bg

Руски учени откриха как да се предотврати антибиотичната резистентност

Бактериалната резистентност може да бъде блокирана чрез използването на малки протеини (пептидни инхибитори/блокиращи агенти). За откритието информират учени от Политехническия университет в Петербург в сътрудничество с Националния изследователски център на Института "Курчатов".

Специалистите разработват пепетид, който е безвреден за хората и има способността да потиска ключовия катализатор на SOS-реакцията в бактериите. Те обясняват, че с времето бактериите мутират и придобиват нови свойства, с които устояват на антибиотици. Разработеният от тях агент обаче може да спре процеса на адаптиране на генетично ниво като блокира еволюцията на бактериите.

„Разполагаме с изчислителен метод за проектирането на уникални пептиди, които са с биологично активна пространствена структура и максимална стабилност“, коментира водещият автор на изследването Александър Якимов.

Известно е, че много други държави също търсят методи за борба с бактериалната резистентност към антибиотици, но за сега неуспешно. През последните години се появяват все повече антибиотици, но тяхната активност постепенно се понижава. Това е от изключително значение за резултатите и трайността на едно бъдещо лечение.

Изобретението на руските учени може да подобри превенцията и терапиите при хора, животни и растения срещу инфекциозни заболявания. Очакванията са новият метод да намали тежестта и продължителността на болестите по света.

Наскоро руското правителство публикува стратегия за борбата с антибиотичната резистентност за периода до 2030 г. В нея са предвидени анализ на механизмите за развитие, устойчивост, подобряване на мерките за ограничаване на разпространението на патогени с антибиотична резистентност, системен мониторинг на разпространението, разработването на алтернативни методи за диагностика и лечение и разработването на антимикробни средства срещу инфекциозни заболявания.

Проучването е извършено с помощта на грантовете от Руската научна фондация и е публикувано в сп. Нуклеинови киселини.

Източник: framar.bg

Специалисти от Пирогов отстраниха над 5-килограмов тумор на дете и 15 кисти от кучешка тения на дете

Две уникални интервенции извършват детските коремни специалисти от „Пирогов“ на професионалния празник на българския лекар.

5,5 килограмов тумор отстраниха лекарите от спешния център от корема на 16-годишно момиче. Технически трудната операция е продължила около 4 часа и е преминала успешно. Отстранен е 30-сантиметров тумор на яйчниците на момичето и прилежащите лимфни възли.

До оперативна намеса се стига, след като родителите на детето забелязват странно подуване в коремната област на момичето, което е продължило близо година. В началото те са считали промяната за напълняване. Посещение при специалист установява наличието на овариална киста на единия яйчник, която е достигнала огромни размери, изпълваща цялата коремна кухина. Детето е насочено за операция в спешната университетска болница в столицата. Интервенцията е извършена в навечерието на професионалния празник на българските лекари от завеждащ Отделението по детска коремна хирургия д-р Стефан Стоилов и неговия екип.

Детският хирург споделя, че в своя професионален опит досега не е виждал толкова огромно образование при дете. Той признава, че интервенцията е била истинско предизвикателство за него и неговият екип да извади туморното образование цяло и неразкъсано. Д-р Стоилов посочи, че въпреки сложността си, операцията е преминала успешно, без усложнения и пациентката се възстановява нормално.

Очаква се днес детето да бъде изведено от реанимация и да бъде настанено в отделението, където ще може да бъде посещавано от близките си.

Втората уникална операция е насрочена за днес на 10-годишно момиченце отново под ръководството на д-р Стефан Стоилов и неговия екип. В черния дроб на детето са се развили 15 ехинококови кисти, по известни като кучешка тения. Д-р Стоилов споделя, че толкова много кисти на едно място при дете не е виждал, предава "24 Часа".

„Кистите са много и напрегнати. Има вероятност всеки момент да се спукат и да заразят цялата коремна кухина. Налага се спешна оперативна намеса. След интервенцията ще бъдат назначени нужните медикаменти за продължение на терапията“, коментира д-р Стоилов.

Той добави, че детето ще бъде наблюдавано в продължение на 5 години след операцията за усложнения и рецидиви.

Източник: framar.bg

Доц. Иван Димитров: Четенето намалява риска от Алцхаймер

70 000 българи са диагностицирани с Алцхаймер, броят им ще се увеличава

По-образованите хора по-рядко страдат от болестта на Алцхаймер. А срещу развиване на болестта помага четенето и музицирането. Това заяви в интервю за Дарик доц. Иван Димитров от Първа клиника по нервни болести в Университетска болница "Св. Марина" във Варна и директор на Филиал Сливен към Медицинския университет в морската столица. Високо образованите и интелигентни хора не са застраховани от поява на болестта, но те са значително по-малко от засегнатите. Случаи като Тери Пратчет, Маргарет Тачър и други известни личности, които са страдали от това заболяване, са по-скоро изключение.

В България от деменция като цяло страдат около 100 000 души, от които с Алцхаймер (един от видовете деменции) са близо 70 000. Най-често болестта засяга хора на възраст над 60-65 години.

Точните причини за възникване на болестта на Алцхаймер все още не са известни, а само механизмът, по който това се случва. Затова и диагностичните и лечебни мерки са насочени към него, отбеляза доц. Димитров.

Проблем е, че диагнозата се дава доста след появата на болестта, а симптомите са трудно откриваеми. Все пак знак за наличие на Алцхаймер може да е проблем с краткосрочната памет. Това обаче може да възникне и с възрастта и не е задължително да се дължи на болестта. Промяната в речта също може да е симптом за поява на Алцхаймер, посочи специалистът.

Въпреки че не е научно доказано, има данни, че 3 чаши кафе на ден намаляват вероятността да се развие Алцхаймер. Физическата активност също намалява риска. За предпазване от болестта помагат и повече сън и спазване на определен режим с по-малко стрес. Ако контролираме кръвното налягане, кръвната захар и други такива показатели, бихме могли да се предпазим от този вид деменция, както и от други болести, изтъкна доц. Димитров.

Екипи от учени в цял свят работят усилено за намиране на лек, който ще пребори болестта, но все още няма излекуване от болестта на Алцхаймер. При адекватни грижи и лечение може да се живее и над 10 години с болестта. Лечението обаче не е само медикаментозно, а включва и други грижи.

„Грижите за пациент с Алцхаймер са много важни. Не просто да му се дава хапчето в определен час, в определен ден”, изтъкна специалистът.

Деменцията като цяло и болестта на Алцхаймер в частност понякога са определяни и като епидемия в бъдещето. Застаряването на населението в България и в световен мащаб в следващите години може да доведе до превръщане на деменцията в един проблем с още по-голямо значение.

Източник: bestdoctors.bg

Проф. Златислав Стоянов: Смяната на часовото време ни коства седмица за адаптация

Древногръцка мярка за умерена употреба на вино: Първата чаша е за здраве, втората е за настороение и любов, а третата за сън. Следващите водят до разпра, кавга и стража.

Всеки организъм е индивидуален и му е необходим различен период от време за адаптация при смяна на часовото време. Това заяви във варненския ефир на Дарик проф. д-р Златислав Стоянов – ръководител на Катедрата по физиология и патофизиология в Медицинския университет. По негови думи изкуствената промяна влияе на физиологията, тъй като тялото ни предпочита да живее в постоянство. Когато ритъмът се нарушава, организмът изпитва дискомфорт и са нужни от 3-4 дни до седмица, за да се адаптира.

Същото се случва и ако летим и сменяме часови зони. Отново ще ни трябват няколко дни, за да преодолеем състоянието, посочи специалистът. Особено трудна е адаптацията, ако се лети на изток. Биологичният часовник на всеки индивид се приспособява различно, но винаги трябва време за пренастройка. Проф. Стоянов обясни образно дискомфорта при смяна на часовото време, като даде пример с акробат, който върти много обръчи в определен ритъм - ако ритъмът само на един се промени, всички обръчи рухват.

Чаша червено вино на ден е добра доза и дори е полезна за организма, каза още проф. Стоянов. Той цитира дори италианско проучване, обхванало 18 000 души, според което рискът от деменция и развиване на Алцхаймер е по-нисък при мъжете, консумирали до литър вино на ден, а при жените - до половин.

Професорът цитира и древногръцката мярка за умерена употреба:

„Първата чаша е за здраве, втората е за настороение и любов, а третата за сън. Следващите водят до разпра, кавга и стража”.

По негови думи средната продължителност на живота нараства в световен план между 17 и 30%, увеличава се и качеството му.

„Ние се стремим към вечна младост, но истината е, че няма да я постигнем. Трябва да използваме капацитета на нашите гени и биологична предопределеност, за да живеем максимално дълго и пълноценно”, смята професорът.

За някои терапевтични цели организмът се охлажда, но е в сферата на фантастиката, че човек може да се замрази и след години да се съживи, добави той.

Проф. Стоянов коментира и леворъките, които са обект на неговата докторска дисертация. При левичарите не само не може да се говори за аномалия, в някои отношения те дори са по-добри от останалите, твърди д-р Стоянов.

„Това е измерение от асиметрията на мозъчните функции. Имаме функционални асиметрии на ръцете, краката, очите, ушите. Леворъките хора не само не са аномалия, това е богатството на разнообразието на природата. И леворъките и десноръките имат своето богатство, но леворъките са по-добри в някои дейности. Те са по-креативни, което се дължи на ползването на капацитета на дясното полукълбо на мозъка. Те са по-образни, с математическо мислене. Жените имат по-висока вербална експресивност, тъй като при тях е изразена левостранната асиметрия”, коментира специалистът.

Приучаването да се борави с дясната ръка при децата може да доведе до неврози и емоционални разстройства, добави професорът.

Източник: bestdoctors.bg

Български професор получи милиони за проучване на ранните симптоми на Алцхаймер

Български лекар ще е един от ръководителите на проучванията върху ранно диагностициране на Алцхаймер в САЩ. Това е проф. д-р Лиана Апостолова от Медицинския университет в Индиана, която е получила 7,6 млн. долара от Националния институт по здравеопазване за тази цел, съобщава БНТ.

С тази отпусната субсидия общата сума, с която ще разполага проф. Апостолова, е 45 млн. долара. С тях тя и екипът й ще направят нова изследователска програма, с която ще търсят отговора на въпроса как се развиват ранните симптоми на болестта на Алцхаймер при пациенти, които не са навършили 65 години. Средствата се отпускат за срок от 5 г.

Името на научната програма е “Longitudinal Early-onset AD Study (LEADS)”. Ще бъде създадена верига от клинични центрове, в които голяма група от пациенти с начални симптоми на коварната болест ще бъдат изследвани и ще се съберат данни за различни биомаркери, ДНК за генетични проучвания, психологични и клинични данни.

Разликата между болните от класическата форма на Алцхаймер и по-младите, при които видът на заболяването е изменен, е, че при вторите болестта прогресира много агресивно и има висока генетична обремененост. Този вариант на Алцхаймер се среща при едва 5 на сто от заболелите, обяснява проф. Апостолова.

Българската специалистка очаква данните от програмата да дадат възможност на екипа изследователи прецизно да сравнят психологическите, клиничните, патологичните, кръвните, ликворните, структурните и генетичните разлики и прилики между Алцхаймер с ранно начало при пациенти под 65 г. и класическата форма на заболяването с късно начало при хора над 65 г.

В проекта ще се включат клинични и изследователски центрове от 16 от най-добрите американски университети.

Проф. Апостолова ще участва в първата международна научна конференция, посветена на болестта на Алцхаймер, която ще се проведе на 19 и 20 октомври във Варна. На нея световно признати специалисти ще представят последните постижения срещу коварното заболяване.

Видната лекарка е родом от София, нейните родители са професори по биохимия и органична химия. Дядо й проф. д-р Стефан Попов завежда Катедрата по физиология в Медицинския университет в Плевен. Прадядо й проф. д-р Тошко Петров е съосновател на българската Медицинска академия.

Източник: framar.bg

Мнение за една „спешна“ заповед

„… всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи…“

из De Anima, Аристотел

„…млади лекари специализанти стоят във фоайето на Пирогов и насочват пациентите към кабинетите…“

из медиите

„… всеки изминат ден подигравката с нас придобива все по-чудовищни размери…“

из ежедневните мисли и разговори на лекари и сестри

 

 

Заповедта да се поставят дежурящи млади лекари за портиери на спешния портал на Пирогов е показател за нещо много повече от неуважение към тези хора. Това е неуважение към самата лекарска професия. Нека бъде много ясно за вземащите подобни решения колеги, че когато не уважаваш собствената си професия, няма как да искаш обществото да те уважава.

Най-голямата спешна университетска болница принуждава хора, учили 7 години медицина, повярвали тайничко, че все пак в България може да се развият кариерно, идеалистично решили, че ще работят неуморно за цинично заплащане, само за да научат занаята и изкуството ‚медицина‘, биват хвърлени като кръпки от жива плът върху тежките проблеми на спешната помощ у нас.

Цинизмът „така се расте в тази професия“ няма нищо общо с реалността – реалността е, че така се убиват лекари. Убива се това зрънце в душата, което всеки истински лекар усеща, че съществува в гръдта му още при първите си упражнения в университета. Онова зрънце, което му дава силите денонощно да стои в тези прогнили коридори, да надмогва естествените си страхове и да извършва онези малки, тихи, невидими геройства, за които така и никой не разбира, нито пациент, често нито колеги.

Поет труден случай, трудна диагноза пронизала ни като електричество идващо от миналото (прочетен ред от овехтял учебник, разговор между колеги), бърза реакция в операционната, хванат ретрахиран съд, вярно решение. Това ни топли. Дава ни сила да продължим, въпреки всичко. Смея да твърдя, че самозаблудата от това да се чувстваш значим от тези малки победи подържа в голяма степен здравеопазването в България. Когато казваме на тези млади колеги „вие няма да бъдете лекари, вие ще бъдете портиери“, ние сриваме този самотен нравствен стълб на нашата медицина.

Не искам да повярвам, че причината подобно решение да бъде взето е всъщност страх. Страхът от това още по-висшестоящият да не ти отнеме малкият трон, на който си седнал, и не те превърне и теб в „портиер“. Аз вярвам все пак, че в гърдите на колегите подписващи ежедневно листовете със заповеди кънти един тих глас, от онова зрънце загнездено дълбоко в гърдите, който им говори тихо – „извърши едно малко геройство днес, дори никой да не разбере за него“.

P.S. Разпределението към различните кабинети може съвсем спокойно да бъде извършвано от немедицински персонал на рецепция. Самият триаж на чакащите пред съответния кабинет винаги се е извършвал от дежурния лекар и сестра. За общ лекарски триаж може да говорим, когато има съществуващо спешно отделение на некабинетен принцип, което впоследстви пресява и извиква по-тясно специализирани консултанти при необходимост.

P.S.S. С тази статия по никакъв начин не искам да взимам страна в междуличностни конфликти. Тя е отражение на чувствата и мислите на много колеги, които се чувстваме угнетени от подобни необмислени и обидни решения.

Д-р Тодор Попов, дм

Източник: medicalnews.bg

Отстраниха рекорден по размери тумор от бъбрека на индийка

Екип от хирурзи отстрани най-големия бъбречен тумор, регистриран досега. Той бил с размери 31 см на 19 см, което е 50 пъти над нормалната големина на бъбрека. Той се е намирал в тялото на 28-годишната Манджу Деви от Северна Индия, съобщава med.vesti.ru.

Жената забелязва преди 3 години, че нещо не е наред и многократно ходи на лекар с оплакване от бучка в областта на корема. Компютърната томография показва образувание край десния бъбрек на пациентката, заради което панкреаса и червата са изместени вляво.

Дълго време лекарите отлагат операцията, притеснени от големината на тумора. Но в крайна сметка се престрашават и екип от специалисти извършват сложната интервенция в Общинска болница „Локмания Тилак“ в Мумбай. Тя продължава 8 часа и десният бъбрек заедно с цялото образувание са отстранени напълно. Самият тумор бил с тегло 5,5 кг. Съпоставен с теглото на отделителния орган, което е 110-140 г, е разбираемо първоначалното стряскане на лекарите. Експерти от Книгата на Гинес са вписали случая като рекорд за най-голям отстранен тумор.

Източник: framar.bg

Pages