Руски учени откриха как да се предотврати антибиотичната резистентност

Post Image: 
Body: 

Бактериалната резистентност може да бъде блокирана чрез използването на малки протеини (пептидни инхибитори/блокиращи агенти). За откритието информират учени от Политехническия университет в Петербург в сътрудничество с Националния изследователски център на Института "Курчатов".

Специалистите разработват пепетид, който е безвреден за хората и има способността да потиска ключовия катализатор на SOS-реакцията в бактериите. Те обясняват, че с времето бактериите мутират и придобиват нови свойства, с които устояват на антибиотици. Разработеният от тях агент обаче може да спре процеса на адаптиране на генетично ниво като блокира еволюцията на бактериите.

„Разполагаме с изчислителен метод за проектирането на уникални пептиди, които са с биологично активна пространствена структура и максимална стабилност“, коментира водещият автор на изследването Александър Якимов.

Известно е, че много други държави също търсят методи за борба с бактериалната резистентност към антибиотици, но за сега неуспешно. През последните години се появяват все повече антибиотици, но тяхната активност постепенно се понижава. Това е от изключително значение за резултатите и трайността на едно бъдещо лечение.

Изобретението на руските учени може да подобри превенцията и терапиите при хора, животни и растения срещу инфекциозни заболявания. Очакванията са новият метод да намали тежестта и продължителността на болестите по света.

Наскоро руското правителство публикува стратегия за борбата с антибиотичната резистентност за периода до 2030 г. В нея са предвидени анализ на механизмите за развитие, устойчивост, подобряване на мерките за ограничаване на разпространението на патогени с антибиотична резистентност, системен мониторинг на разпространението, разработването на алтернативни методи за диагностика и лечение и разработването на антимикробни средства срещу инфекциозни заболявания.

Проучването е извършено с помощта на грантовете от Руската научна фондация и е публикувано в сп. Нуклеинови киселини.

Източник: framar.bg