Новородено, тежащо 5,340 кг проплака в болница в Стара Загора

Момченце с тегло 5,340 кг и ръст цели 60 сантиметра се роди в Акушеро-гинекологичното отделение на Болница „Тракия”. Това е най-едрото бебе, което се е раждало в болницата от откриването и през 2009 г. досега, каза завеждащият отделение д-р Калина Пиперкова.

Средностатистически новороденото е с големина на двумесечно бебе, посочи тя. Раждането на толкова голям плод крие много рискове и само благодарение на проявения професионализъм от страна на дежурните лекари – акушер-гинекологът д-р Татяна Гидикова и педиатърът д-р Мила Кантарджиева, всичко е минало безпроблемно.

„Дежурният лекарски екип е трябвало да вземе много бързо решение как да действа в една ситуация, която принципно е предполагала нормално раждане“, обясни д-р Пиперкова. Родилката е постъпила в отделението вечерта на 20 август с добро разкритие, с добра физика, добър общ статус и желание да роди по нормален път – така, както е родила и първото си дете преди 4 години – тогава с тегло 3,760 кг.

„По принцип в нашето отделение подкрепяме и насърчаваме младите майки да раждат по нормален път, но в този случай колегите са взели правилно решение раждането да се проведе оперативно“, каза д-р Пиперкова.

Раждането на толкова едър плод по нормален път би нанесло сериозни травми както на плода, така и на майката, последиците от които щяха да бъдат много сериозни, казват лекарите.

Всички тези опасения обаче са преодолени безпроблемно и след едноседмично наблюдение в отделението тези дни майката и бебето бяха изписани в отлично здравословно състояние и вече са в дома си в Стара Загора.

През февруари 2014 година отново в АГ-отделението на Болница „Тракия“ се роди момченце с тегло 5,190 кг и ръст 54 см., но новороденото бебе е с още по-голямо тегло и височина.

Източник: medicalnews.bg

Българка е номинирана за най-изявена световна личност заради медицинско изследване

Български учен е сред 20-те финалисти в конкурс за изявени млади личности в света (Junior Chamber International) за тази година. Доц. Йорданка Глухчева работи в Института по експериментална морфология и антропология към БАН и е номинирана за отличието, след като спечели националния кръг на международния формат в категория „Иновация в медицината“.

Доц. Глухчева е разработила заедно с екипа си модел за подкожно или орално третиране, при който се проследява влиянието на различни метали върху образуването и развитието на кръвните клетки и как металните соли въздействат на различните органи.

Резултатите от проекта могат да помогнат за подобряване на стратегиите и мерките за определяне на допустимите количества метални соли в храни, козметика, напитки и други. Така стремежът е да се повиши здравният статус на населението и качеството на живот. Изследването е отнело 10 години.

Гласуването за всеки кандидат-призьор в The Outstanding Young Persons in the World – TOYP става само онлайн до 25 август. Десетте най-изявени личности ще бъдат наградени на 9 ноември в Амстердам. Доц. Глухчева е единствената номинирана от Източна Европа.

Източник: framar.bg

Разработиха роботизирана система, която поставя диагнози

Китайски учени от Националния изчислителен център изобретиха роботизирана система, която е способна за 4,8 секунди да постави диагноза на 100 пациенти с точност до 98%. Устройството прави анализ на симптомите, диагностицира и дори предлага най-подходящото лечение, съобщава bTV.

Практическото приложение на разработката е да е в помощ на лекарите, които отчитайки резултатите от робота, да потвърдят диагнозата. Специалистите заявяват, че поставените от компютъра диагнози са с 20% по-точни, отколкото тези, получени чрез стандартни методи и способи.

В данните на роботизираната система са вкарани десетки милиони клинични случаи. В същото време на всеки две седмици тя разучава ново заболяване.

Източник: framar.bg

Млад лекар напусна медицината, за да стане охранител на кораб

Млад лекар от Пловдив реши да остави медицината и да стане охранител на кораб, информира marica.bg.

28-годишният д-р Kрасимир Иванов е завършил медицина в МУ-Пловдив, но е решил да смени професията си заради по-високото заплащане като охрана. През 2015 г. той е започнал работа като лекар в пловдивско лечебно заведение за заплата от 600 лв. Година по-късно медикът взима заплата от 5000 лева на месец, но като охрана и служител на рецепцията на речен кораб.

След смяната на попрището Красимир вече е успял да си купи жилище в центъра на Пловдив и да има спестявания.

Това е поредният случай, при който млад български лекар се преориентира професионално, заради ниското заплащане на лекарския труд. Чести са и случаите, при които лекари започват собствен бизнес, за да прехранват семействата си. Освен за професионалната преориентация, ниското заплащане е основната причина и за емиграцията на българските лекари.

В наскоро проведено онлайн проучване сред 515 млади медици, подготвено от medicalnews.bg и Българския лекарски съюз, се установи, че заплата между 1000 и 1500 лв. би задържала младите лекари в България.

Връщайки се на новото поприще на д-р Красимир иванов….той споделя, че животът на кораба не е лесен, но признава, че вижда мотив в доброто заплащане. „Работата на вода не е лека. Ако си нает за охрана не се сърдиш, ако се наложи няколко часа да заместваш на рецепцията. Понякога работиш до 70 часа седмично и имаш 14 дни платен отпуск. Сезонът обикновено започва през март и свършва в средата на ноември. Има обаче и коледни круизи, които продължават до началото на януари, разказва той. Дневният режим е като в казармата – ставаш рано сутрин, слагаш униформата, закусваш и следват дълги наряди до късно вечерта. След смяна си подготвяш отчета и почистваш работното място. И да не ти се ще, леглото те зове, споделя oще Иванов.

Минималното заплащане за камериерка на круиз е 900 евро. Задължително изискване към кандидатите е владеенето на английски или немски.

Длъжностите, които най-често предлагат агенциите за подбор на персонал за работа на корабита, са от мениджър на ресторант до готвач, барман, охранител и камериерка.

Източник: medicalnews.bg

Има известие за пристигнала пратка с яйчен прах, съдържащ фипронил, у нас

Нашата държава е получила нотификация за пратка яйчен прах, в който има фипронил, съобщават от Министерството на земеделието, храните и горите. Партидата е с тегло около 500 кг и от БАБХ са взели съответните действия за установяване на информацията.

Произходът на пратката е от Германия и ако бъдат открити в продажба уличените продукти, от Агенцията ще ги изтеглят от пазара и ще уведомят потребителите.

Източник: framar.bg

7 признака за криза на идентичността

Благодарение на социалните медии голяма част от нас „се показват“, изтъквайки най-вече добрите си страни и пренебрегвайки лошите, до момента, в които сме неспособни в купчината от онлайн заявления да открием себе си. Проблемът с автентичността прекрачва онлайн пространството и навлиза право в истинския ни живот. Част от хората толкова се опитавт да вземат пример, и да се адаптират, че се губят. Особено във възрастта на пубертетните промени. Друг от проблемите е, че потънали в ежедневието малко от тях се замислят какво всъщност се случва в душите им.
Познато ли звучи? Плашеща ли ви звучи мисълта „кой съм аз“ ?Смятате ли, че вършите това, което ви харесва или то просто ви позволява да поддържате връзка с другите? Можете ли наистина да кажете какво харесвате и не харесвате? Ако имате проблем с това, то страдате от истинска „криза на личността“, заслужаваща внимание.

Какво представлява кризата на идентичността?

Нашата идентичност е начинът, по който се определяме. Включва ценностите ни, убежденията и личността ни, обхваща ролите, които изпълняваме в социума и семейството, спомените от миналото и надеждите за бъдещето, хобитата и интересите ни. Повечето от тези неща разбира се се променят с времето. Можем да сменим училището, да се преместим в друга общност или да променим убежденията си напълно.

Тогава от къде знаем, че нашата идентичност е реална и стабилна?

За да имаме солидна идентичност, трябва да сме в състояние да видим, че сме същите хора, като преди и каквито ще сме в бъдеще (дори с наличните промени). Трябва да усещаме себе си без значение каква е нашата среда. Това не значи да действаме по неотменно същия начин през цялото време. Може би знаем, че сме мрачни, по-разсеяни, под стрес или нервни при различно обкръжение. Не можем да кажем, че сме същите пред романтичния си партньор, приятелите и родителите си. Но дори при тези различния в поведението и настроенията ние знаем, че сме същите хора отвътре.
Човек без чувство за идентичност не успява да се почувства личността, която е бил, е и ще бъде в бъдеще. Те не се усещат същите, дори може да се чувстват абсолютно различни хора в рамките на 24 часа. Някои разказват, че се гледат в огледалото и им е трудно да повярват, че виждат себе си. Разбираемо е, че доста голяма част от нас понякога има усещане, като че не знаем кои сме, когато сме изправени пред предизвикателствата на живота. Ако загубим работата или любим човек, ако се наложи да се преместим далеч от близките си — всяко от тези неща, ни оставя толкова стъписани, че временно губим поглед над себе си. За радост истинската криза на идентичността е различна и не всеки стига до нея.

Тя води до определени текущи поведения в целия ни  съзнателен живот и може да бъде разпозната.  И защото може да не сте сигурни дали не сте в миг на недоумение или наистина преминавате през криза на идентичността. На вниманието ви представяме признаците, че сте в криза на идентичността.

Променяте се заедно с околната среда

Ако учите на място, където всички са студени и тихи, то и вие сте студени и тихи. Ако следващото занимание изисква от вас да сте разговорливи оптимисти, скоро сте се превърнали в такъв. Сякаш сте оформени по-скоро от средата, отколкото от собствения си избор.

Взаимоотношенията ви линеят

Не само че сте напълно пасивен извън връзка, а и когато сте в такава хобитата и външния ви вид се променят, за да съответстват напълно на тези на партньора ви. Вие самите се убеждавате, че това, което те предпочитат ви е любимо, но до момента не сте го знаели, и дори до вчера да сте били истински рокаджия сега сте готов да хвърляте салфетки по дискотеките. Ако партньорът ви не харесва нещо, то вие сте готов да се откажете от него на мига, дори то да е приятел.

Често радикално променяте мнението си

Това включва големи неща, като политически, религиозни и ценностни убеждения или просто мнението ви за популярните „готини неща“, като храна и мода. Може да откриете, че решението ви се променя от ден на ден и да се замислите над това, с какво ще сте съгласни следващия път. Независимо дали разбирате или не, мнението ви се променя, за да дадете на другите каквото желаят. Дори да не сте съгласни с някого, на определено ниво вие установявате, че това е предизвикателство, за представяне на мнение, даващо възможност за разискване.

Не обичате да ви питат за вас

Когато хората ви задават „твърде много въпроси“ се чувствате неудобно. Притеснявате се дали няма да дадете неправилен отговор. Може би сте разработили добри тактики за избягване на това, като сменяне на темата или обръщане на въпросите към събеседника, след това съгласуване с тяхното мнение.

Отегчавате се лесно

В сърцевината на липсата на идентичност често е безпокойството, сякаш се страхувате да се установите, заели грешна позиция. Това прави живота ви по-некачествен, вместо по-добър (каквото е вътрешното ви убеждение). Истината е, че ако желаете да знаете кой сте, страхът от самоопознаването ще е едно от нещата, които трябва да преодолеете.

Връзките ви не се развиват в дълбочина

Ако не сте сигурни кой сте, може да се окаже, че сте развили страх, че другите ще разберат, че "не сте нещо особено" и няма да ви харесат. Така че се появява защита, която предотвратява истинска връзка с другите, дори да сте склонни да привличате много приятели и да поддържате голямо количество отношения. Всичко това постепенно пораства и се превръща в страх от интимност.
Възможно е при по-дълбоко залегнали проблеми в отношенията и социалния ви кръг да се развие тенденция от общуване с хора, които ви контролират и нареждат какво да правите.

Дълбоко не вярвате на себе си

При криза на идентичността и ясен спомен за отминали бързи смени в мирогледа, емоциите и решенията е възможно да почувствате, че не може да си имате доверие.

Защо няма чувство за идентичност?

Психолозите свързват този проблем с детството ни. Психологът на развитието Ериксън вярва, че средата, в която сме израснали, е от решаващо значение за формирането на усещане за самосъзнание и самостоятелност. Той идентифицира осем етапа на психосоциалния растеж при човека. Те се основават един на друг, като всеки предлага положителен резултат, ако бъде преживян „правилно“ (ако не успеем да се справим с него остава в съзнанието ни като активен конфликт). Ериксън използва кризата на идентичността основно за тийнейджърските години, когато объркването се допълва от ролите, които трябва да се научим да играем в социума и едновременно с това да сме верни на себе си.

Ако по време на детските години и ранния пубертет нямаме здравословна среда, за да се справим с конфликта и научим най-важните уроци, то вероятността идентичността ни да страда по-силно се увеличава. Вместо ориентирани и личностно стабилни ще навлезем в зрелостта объркани и лесни за манипулиране.
Друг изключително важен за това етап, посочен от Ериксън е през първата година от човешкия живот и е наречен „основно доверие срещу недоверие“. Той се състои в това, че близките ни помагат да изградим усещане за доверие. Ако не успеем да излезем от този период с победа на доверието и конфликтът, то вярваме, че светът е ненадежден и противоречив, което може да доведе до усещане, че самите ние сме непредвидими и неблагонадеждни. Не една теория говори, че изграждането на доверието в ранна възраст има пряка връзка с приемането и изграждането на цялостна представа за света в тийнейджърска възраст.

Липсата на идентичност ли е истинският проблем?

Има и други пречки, които могат да създадат дълбока криза на идентичността и трябва да се имат предвид.

Зависимост — това, което търсите като своя ценност и одобрението на околните, вместо своето собствено. За да спечели човек подобно одобрение личните морални норми са склонни да се адаптират към другите, което просто разклаща усещането за идентичност.

Биполярно разстройство — разрушителни промени в поведението, които се изявяват в изключително противоречиви действия и мотиви. Например — обикновено спокоен, тих човек след 48 часа се превръща в „купонясващ звяр“, флиртуващ наред. Това може да обърка и самата личност, под натиска на нееднородното поведение (и липсата, на каквито и да е спомени).

Гранично личностно разстройство — включва екстремни емоционални реакции, излизащи извън контрол, особено при усещане, че сте отхвърлени от някого. Това може да остави страдащият толкова чувствителен, че да си въобразите, че променяте кой сте, в зависимост от желанието на околните. Много хора, страдащи от това разстройство казват, че не знаят кои са. Съществуват доста тежки отклонения, нарушаващи идентичността, като шизофрения и множествено личностово разстройство.
Има ли терапии, които да подпомогнат откриването на смисъл и самоличност?

Ако се борим за чувство за самостоятелност, психоанализата би била подходяща. Консултациите предлагат безпристрастна, поддържаща среда, която ще подпомогне разкриването на това защо се страхувате да се ангажирате с идентичност и да откриете как да слушате собствените си нужди, предпочитания и неприязън. Може да обмислите психодинамична психотерапия, екзистенциална или по Юнг.

Животът е постоянно развитие и едновременно с това оставане себе си, не е необходимо да формулираме с точност какво се случва във всяко кътче на душевността ни, но проблем с намирането на идентичност може да предизвика нестабилност и трайно усещане за стрес и тревожност. Най-разумно е да се подпомогне откриването на „стабилно Аз“, защото то ще е както по-спокойно, така и по-щастливо.

Източник: framar.bg

Педиатърът д-р Веселина Димова: Спазването на диета при летните ентероколити гарантира по-бързо оздравяване

Освен плажни емоции и игри за децата, лятото носи и рискове от вирусни и бактериални инфекции, които често протичат с висока температура, стомашно разстройство, гадене, безапетитие и повръщане.

Обикновено оплакванията се появяват внезапно и изненадват семейството. Притеснението е особено голямо, когато се разболее малко дете от 0 до 3 годинки, казва д-р Веселина Димова, завеждащ Педиатрично отделение на Болница „Тракия“. Малките деца по-лесно се обезводняват, отпадат, при висока температура може да се наблюдават и фибрилни гърчове, които също хвърлят родителите в паника, а тя е лош съветник.

На първо място родителите трябва да овладеят високата температура. Ако тя е над 38,5 - 40 ?С се прилагат физикални методи - обтриване с влажна кърпа. Ако това не помогне, се прибягва до душ с по-хладка вода, студени компреси или лед на магистралните съдове и се използват обичайните антипиретици. Ако детето повръща, по-удобно е прилагането на антипиретик под формата на свещички, а при диария по-уместно е използването на перорални форми - сироп, капки, суспензия или таблетки. При упорита температура с продължителност над 3 дни детето трябва да бъде прегледано от лекар, за да установи причината и да се започне подходящо лечение.

Болното дете по правило губи апетит и това е един от защитните механизми на човешкия организъм. И все пак, дори когато боледува, човек трябва да се храни. В това отношение родителите допускат две основни грешки – не дават на детето нищо за консумация от страх, че то отново ще повърне или ще получи разстройство, или обратно – настояват то да приема значителни количества храна с надежда да подсилят организма му. Подобни крайности са погрешни, казва д-р Димова. Основният ключ към началото на оздравителния процес е премерената хранителна диета. Погрешно е да не се дава нищо на детето, защото учестените дефекации и повръщания обезводняват организма му. При кърмачетата е нормално да има до 5 дефекации дневно, но стигнат ли 10 – 15 и повече, обезводняването е неминуемо. Родителите трябва внимателно да дават вода на детето – по лъжичка на няколко минути. Може във водата да се разтворят закупени от аптеката прахчета за компенсиране на елекролитните загуби на организма. Погрешно е вместо вода в този момент да се дават натурални сокове, пюрета, мляко, пасирани плодове или зеленчуци, защото те само ще раздразнят още повече възпалената от вируса лигавица. Болното дете трябва да се захранва с малки количества храна, която не съдържа целулоза, не е мазна или сладка. В първите дни на болестта е противопоказно и месото. Препечен хляб, картофи, ориз, за бебетата лечебни каши или безлактозни млека са подходящата диета. По-късно може постепенно да се разшири с бяло пилешко месо и пилешки бульон. Щадящата храна успокоява перисталтиката.

„Очакванията на родителите са още в началото на лечението болното дете внезапно да възстанови апетита си. Трябва да бъдем премерени в тези наши очаквания“, казва д-р Димова. Всяка по-голяма доза храна, всяко насилване връща ситуацията в изходно положение. Неправилното лекуване може да удължи ентероколитните оплаквания със седмици, дори температурата и другите симптоми да са вече повлияни. Причината е, че чревната лигавица е увредена и не може да понесе голямо натоварване.

В различните страни честотата на вирусните и бактериалните ентероколити е различна. У нас причинителите са най-вече вирусни и по-рядко бактериални. Най-честите вирусни инфекции са: ентеровируси (коксаки А и Б, ехо) през лятото, докато ротавирусите и аденовирусите се срещат през зимата и спорадично целогодишно. Причинители на бактериалните ентероколити могат да бъдат шигела, салмонела, ентеропатогенни ешерихия коли. Могат да бъдат паразитни инфекции, като ламблиаза. Лятната диария може да е резултат на хранително отравяне от токсините на бактерия като Staphylococcus aureus при замърсена и неправилно съхранявана храна.

Друга основна грешка е да се изписват антибиотици при лечение на вирусните инфекции. „Антибиотиците не повлияват вирусните летни инфекции, а могат да доведат до дисбиоза и да влошат състоянието на болния“, казва д-р Димова. По клиничната картина на болното дете един опитен лекар може да се ориентира дали е нужно да изпише антибиотично лечение или не. При необходимост се провеждат и изследвания за по-точна диагноза. Продължителната употреба на антибиотици може да провокира антибиотик-асоциираната диария.

Децата най-често се заразяват чрез мръсни ръце, неизмити плодове, недостатъчен контрол върху приготвянето и съхранението на храната, а не защото сме отишли на море, планина, както обикновено си мислят родителите. „Дали детето е в детската градина, в училище или вкъщи, ръцете трябва да се измиват или дезинфекцират редовно. Малките деца имат навика да опознават света чрез лапане. Всяка замърсена играчка, повърхност, контакт с болно дете, е начин за предаване на инфекцията“, казва д-р Димова.

Завеждайки детето в епидемичен период в детски кът, на плаж, на басейн или на място със струпване на много хора, неизбежно го поставяме в среда с повишен риск от заразяване. Това не означава, че не трябва да ходим с деца на почивка, но трябва да им осигурим адекватни битови условия, добра хигиена, задължителен режим - без случайни хранения на плажа със случайно закупена кифла или царевица, която не е ясно в какъв съд, с каква вода е варена, с доколко чисти ръце е пипана и как е съхранявана.

Спазвайки тези правила, човек по-трудно ще се разболее. Антибактериалните гелове за дезинфекциране на ръцете са също от изключителна полза, особено при пътуване.

Източник: framar.bg

Проф. Константа Тимчева: Ранната диагностика е основният проблем при нас, по-бедните страни

Днес Дарик радио избра да Ви срещне с един от най-добрите лекари в специалност медицинска онкология. Гостът ни е проф. Константа Тимчева, понастоящем завеждащ Клиника по Медицинска онкология към столичната МБАЛ "Надежда". Проф. Тимчева е национален консултант по медицинска онкология, председател е на Българската Асоциация по медицинска Онкология. Членува в престижни международни асоциации и европейски бордове по различни туморни локализации. Специализирала е в Брюксел, лектор е на национални и международни форуми.

Що е медицинска онкология?

Това е тази част от онкологичната наука, която се занимава с лекарственото лечение на злокачествените тумори. Всъщност, това е най-младата медицинска специалност у нас. Тя съществува от 2007 година. От 2011 г. е включена в списъка на акредитираните в Европа медицински специалности. Преди пет години беше издаден и първият учебник по медицинска онкология. Специалистите в тази сфера са малко.

Разкажете за клиниката, в която работите, правите редица инициативи за подобряване на диагностиката на онкологични заболявания...

МБАЛ „Надежда,” в която работя малко повече от 3 години, е едно наистина райско кътче, в което има съвсем различна атмосфера в сравнение с другите лечебни заведения. Тя е частна болница, но няма нищо общо с това, което чувстваш, когато прекрачиш прага на една частна болница. Тук има духовност, топлота, усещане за сигурност и спокойствие. Колективът, с който работя, е всъщност част от стария ми екип, повечето от колегите са млади хора, много ерудирани с разностранни научни интереси. Така че съм много щастлива с това, може би за мен последно работно място. Една от поредните ни инициативи е от национално значение – създаден и одобрен от видни специалисти от цялата страна консенсус за съхраняване на фертилитета при болни с онкологични и автоимунни заболявания. Проблемът при нашите пациенти и тези с автоимунни заболявания е, че лечението, което се прилага, унищожава генетичния материал и превръща хората в инвалиди, ако ние не помислим за това предварително. Тоест, преди да започнем нашето лечение, ние се свързваме с колеги - гинеколози, специалисти по асистирана репродукция, които съхраняват яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони и този материал се използва след като приключим лечението. Това прави нашите пациенти абсолютно равностойни на всички здрави хора, защото няма по-голямо щастие от това да имаш поколение.

Този огромен детайл в лечението новост ли е за нашата страна?

Новост е. За нашата страна е новост. Редица европейски и западни страни имат такива национални консенсуси. При нас такъв не съществуваше, ние го създадохме, съвместно с колеги - специалисти по асистирана репродукция, ревматолози, хематолози, ендокринолози и други специалисти. Решихме, че трябва да има някакви правила, които да важат за цялата страна, да не са инициатива само на нашия център.

Преди месец се проведе Петата годишна научна конференция на Българската Асоциация по Медицинска Онкология, която оглавявате, с международно участие. Тя бе посветена на „Постиженията в диагностиката и лекарственото лечение на солидни злокачествени тумори – новости от ASCO 2017” Кои бяха акцентите и в какво се изразяват постиженията?

Ежегодно в началото на юни се провежда Световният конгрес по клинична онкология (ASCO). Обикновено това се случва в Америка, малко са специалистите, които могат да посетят на място това мащабно научно събитие. По традиция, в много страни по света се провежда т. нар. „пост ASCO” срещи, които запознават онкологичната общност с новостите, изнесени там. По време на този световен конгрес се изнасят най-новите данни, резултати от големи клинични международни проучвания с участието на хиляди болни. Тоест, това е насоката, която дават тези нови резултати в лечението на нашите болни, промените и новостите в него. Аз съм много щастлива, че успях да наложа тази годишна конференция като ежегодно събитие за България. Всъщност, ние винаги каним по няколко чуждестранни лектора. Тази година за беда те бяха само трима от петимата поканени, тъй като по различини лични причини двама не успяха да дойдат. Така или иначе обаче конференцията беше на много високо научно ниво. Изнесоха се новости в лечението на повечето солидни тумори. Радвам се, че в някои от големите клинични проучвания е участвала и България. Резултатите бяха изнесени, по отношение на тумори на млечната жлеза. Оказа се, че това, което се прилага в клиничното проучване, е много полезно и най-вероятно ще бъде въведено в клиничната практика и за в бъдеще. Новостите по отношение на лечението на белодробния карцином са много. Имунотерапията вече е  утвърдена като първа първа линия лечение, тоест – начална терапия преди химиотерапията. Доказа се, че резултатите по всички показатели са по-добри, в сравнение с химиотерапия. Разбира се, няма специфични маркери, по които да решим предварително кое лечение би било по-полезно за пациента. Така че, това е въпрос на бъдеще и ще се уточнят нещата. По отношение на хормоналните терапии имаше много нови неща, примерно – за възможностите за преодоляване на хормоналната резистентност, при карцином на млечната жлеза, при простатен карцином. Много нови неща имаше и за гинекологичните тумори. Всъщност, друг чуждестранен лектор ни запозна с перспективно лечение на болни с карцином на яйчника. Там, за една част от пациентите, при които има доказана мутация, се провежда т. нар. поддържащо лечение след проведена химеотерапия. То е в таблетна форма и е една чудесна поддържаща терапия, която гарантира ремисия на заболяването за продължителен период от време.

Защо, докторе, няма скрининг за белодробен рак? Доколкото съм запознат, въобще няма...

Да, въобще няма. Скринингът е едно скъпо удоволствие дори за богатите страни. Известно е, че той води до намаляване на смъртността. Борбата с тютюнопушенето също оказва влияние. Във високоразвитите страни, където се провежда скрининг, след 90-те години на миналия век кривите на смъртността вървят надолу. Просто изисква много средства организирането на един масов скрининг. Това е проблемът. Ранната диагностика е основният проблем при нас, по-бедните страни. Ако злокачествените тумори се откриваха по-рано, голям процент от тях биха били лечими.

Кои са предизвикателствата пред медицинските онколози днес?

Аз съм много щастлива, че твърде много млади хора се ориентират към тази специалност и новостите в нея ги привличат. Предизвикателствата са страшно много, тъй като тук говорим за проблемни заболявания. Като човек, който има десетилетия опит зад гърба си, помня каква беше прогнозата, например, при един болен с белодробен карцином. Тези хора просто нямаха шанс и живееха по няколко месеца. Сега обаче преживяемостта е от порядъка на години благодарение на новите методи на лечение. Въз основа на генетични изследвания се доказват съответни мутации, има нови видове терапии като таргетната, като имунотерапията които потискат туморния растеж. Това са най-новите неща с най-голямо отражение върху преживяемостта на болните. Наистина, това са скъпи терапии, но те се отнасят за една не много голяма част от болните. Специално таргетната терапия се прилага там, където има доказана определена мутация. Тоест, ако генетичното изследване покаже, че даденият пациент е подходящ за тази терапия, тогава вече той може да се подложи на съответното лечение. При имунитерапията пък се изследват едни рецептори, които, ако не се експресират над 50 процента, болните не са подходящи за тази терапия. Селекцията е прецизна и няма преразход. Нашето лечение поскъпва непрекъснато поради въвеждането на иновативни медикаменти и заради нарастващата заболеваемост.

Вашето послание към нашите читатели?

Смятам, че науката върви напред с много бързи темпове и, че нашата млада специалност жъне огромни успехи. Всеки ден се съобщават нови и нови научни открития, които разширяват възможностите за лечение. Това ни дава надежда. За нашите пациенти и за колегите, които се ориентират към тази специалност, смятам, че перспективата е много добра.

Източник: bestdoctors.bg

Всеки ден 40 българки правят аборт по желание

Всеки ден 40 жени у нас правят аборт по желание показват данни на Националния център по обществено здраве и анализи, цитирани от в. „Телеграф“.

Според специалистите обаче броят на прекъснатите бременности по избор на пациентката е по-висок, като обяснението е, че някои медицински центрове правят аборти без да ги регистрират, а други ги въвеждат по различен показател.

Причината е, че ако е по желание, прекъсването на бременността се заплаща от пациентката. Ето защо има жени, които сами взимат това решение, но не влизат в графата „по желание“, а намират лекар, който да ги впише в абортите по медицински причини, които са 485 за полугодието или в терапевтичните аборти – 4238 за полугодието.

Друга неприятна класация поставя страната ни на една от челните позиции в Европа по раждане със секцио. У нас почти всяко второ бебе се появява с Цезарово сечение.

Според статистиката 42% от бъдещите майки се подлагат на оперативно раждане.

Източник: medicalnews.bg

При ухапване от кърлеж не пийте антибиотици профилактично!

Не всяка кърлежова инфекция се лекува по антибиотичен път, предупреждава инфекционистът на Болница „Тракия“ д-р Валентина Цанева.

Лятото е време за почивка и разходки сред природата, но и интензивен период за размножаване на кърлежите. Затова след всяка разходка „на зелено“ трябва да огледжаме внимателно тялото си за ухапване от кърлеж, казва д-р Валентина Цанева, инфекционист и епидемиолог на Болница „Тракия“.

Кърлежите, които се срещат по нашите земи, пренасят най-често няколко вида инфекции: лаймска болест, марсилска треска, кримска хеморогична треска, ку-треска и кърлежов енцефалит. Най-често ухапаните развиват лаймска болест. Случаите на заболели от нея в страната за миналата 2016 година са 263. От началото на 2017 г. до днес са 190. Регистрираните случаи на марсилска треска са 192, на ку-треска 18, а на кримска хеморогична треска – 4. Тази година има един регистриран случай на кърлежовия енцефалит .

Не е задължително да откриете кърлеж, впит в кожата, за да се развие заболяване. Ухапванията от по-малките форми на кърлежа - ларви и нимфи, остават незабелязани и хората не разбират защо се е зачервила кожата им. Дали има данни за инфекция, ще прецени най-добре лекар инфекционист.

Лаймската болест протича на няколко етапа и може да продължи с години. Когато инфекцията се диагностицира в ранната фаза на заболяването – до 1-2 месеца от ухапването, тя се лекува напълно с антибиотици, задължително изписани от лекар. Инфекцията се проявява с типично зачервяване на мястото на ухапването, увеличени лимфни възли в тази зона, както и с фебрилитет.

Ако не се лекува в ранната фаза, инфекцията може да предизвика също усложнения в сърдечно-съдовата система, да засегне ставите, очите, нервната система. В последната си фаза обаче лаймската болест може да доведе до смъртен изход.

Марсилската треска е на второ място по разпространение у нас. Тя протича с висока температура, специфичен пъпчив обрив по цялото тяло, включително по дланите и ходилата. Типичен симптом е появата на черно петно на мястото на ухапването. Характерно за марсилската треска е разпространението й чрез „кучешки“ кърлежи. Затова от нея най-често боледуват хора, които са чистили домашните си любимци, без да ползват предпазни ръкавици, изстисквали са кърлежите и т.н. Марсилската треска предизвиква възпаление на малките кръвоносни съдове и затова пациенти, които страдат от предшестваща увреда на тези съдове, може да развият животозастрашаващи усложнения. В повечето случаи заболяването завършва с оздравяване. Лечението, както и при лаймската болест, също е с антибиотик, но от съвсем друга група.

За разлика от тези две инфекции, кримската хеморагична треска и кърлежовият енцефалит изобщо не се влияят от антибиотично лечение. Затова самолечението и „профилактичното“ приемане на антибиотици при всяко ухапване от кърлеж е погрешно и вредно, посочва д-р Цанева.

Ку-треската е описана за първи път през 1937 г. от австралийски изследователи при работници в кланници и млекопреработвателни предприятия. Инфекцията протича с висока температура и грипоподобни прояви.

През Спешно приемно отделение на Болница „Тракия“ – Парк често преминават пациенти, ухапани от кърлеж. Установявани са пациенти с признаци на лаймска болест, които по правило се насочват към Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“. В неврологично отделение на Болница „Тракия“ са лекувани пациенти със симптоми на усложненията от лаймска болест.

Бързото премахване на кърлежа е важно, защото колкото по-кратко е престоял впит в кожата, толкова по-малка е вероятността да се пренесе зараза. Препоръчително е отстраняването му да стане от медицинско лице, което да извърши манипулацията стерилно и по правилен начин. Ако обаче нямате възможност да се обърнете към лекар, не правете нищо от това, което сте чували от слуховете за „лесно вадене на кърлежи“, съветва д-р Цанева. На първо място не мажете кърлежа – нито с мазен крем, масло или мас, нито с ракия, спирт или друго високоалкохолно вещество. Всяко подобно действие може да накара кърлежа да отдели повече секрети, които да се окажат заразни. Неправилно е и да въртите кърлежа в посока или обратна на часовниковата стрелка. Правилно е първо да дезинфекцирате мястото и пинсетата, с която ще вадите кърлежа, както и да сложите ръкавици. След това бавно и внимателно започвате да издърпвате кърлежа право навън, като внимавате да не се откъсне част от него. Изгорете го или го изхвърлете в тоалетната. Изхвърлете и ръкавиците без да докосвате кожата си, особено в областта на очите.

Д-р Цанева препоръчва още когато се разхождате сред треви и храсти, да ползвате репеленти и да носите дрехи, покриващи крайниците. Така най-добре ще се опазите от нежелано ухапване от кърлеж.

Източник: framar.bg

Pages